История на старите трапезарни гарнитури Bassett

Чуждестранният внос идва и си отива, но местните компании с дълбоки корени остават в основата на търговската история на Америка. Сред предприемачите, създали това наследство, е семейство Басет – собственици на дъскорезница във Вирджиния още през XIX век. Семейството доставяло дървен материал за екипите, строещи железопътната мрежа на страната, като постепенно разширило продажбите си далеч отвъд централата си в планината Блу Ридж. По време на едно пътуване основателят Джон Дейвид Басет осъзнал нещо важно: бъдещето, решил той, принадлежи на мебелите, а не на дървения материал. Така се прибрал у дома и през 1902 г. заедно с братята си основал Bassett Furniture, продавайки легла за 1,50 долара и комоди за 4,75 долара.

Първо бяха спалните

Bassett изгради репутацията си на производител на качествени мебели, като произвеждаше спални комплекти от изобилстващия дъб в планината Блу Ридж. Работната ръка беше евтина, тъй като Аппалачия беше дом предимно на бедни хора. Братята се възползваха и от суровината, и от труда, за да изградят истинска империя. Трапезарни мебели обаче компанията започна да прави едва когато навърши 20 години. Именно тогава семейството представи първата си трапезарна колекция в един от най-популярните стилове на епохата – дизайна „Ар деко Уотърфол“.

Ново име, същото качество

Докато разширяваше колекцията от трапезарни мебели, вдъхновени от стила „Уотърфол“, семейство Басет бързо спечели първия си милион долари, но успехът имаше цена: предприятието пораснало толкова много, че вече съществували три отделни компании Bassett. Когато борсата се срина през 1929 г., толкова голямо разнообразие вече не беше по силите на фирмата. Затова през 1930 г. тя беше преименувана на Bassett Furniture Industries, за да обедини активите си и да оцелее по време на Голямата депресия – период, в който повечето хора не купуваха нито трапезарни, нито каквито и да е мебели.

Разширяване на трапезарния дизайн

До края на Втората световна война Bassett и останалите мебелни производители направиха всичко възможно да задържат бизнеса си. Към края на Депресията компанията дори донесе цял камион вирджински шунки в централата си за служители, чиито заплати бяха драстично намалени. След войната американците масово купуваха нови домове и ги обзавеждаха, така че Bassett започна да произвежда красиви трапезарни гарнитури в безброй стилове. В каталога влязоха датски модернизъм, ранен американски стил и обновен вариант на „Уотърфол“ – всички ръчно изработени от дъб и други местни видове дърво.

Датските модернистични модели на Bassett

Когато датският модернизъм с елегантните си линии и чисти, функционални силуети се превърна в тенденция през 50-те години, Bassett започна да произвежда буфети, витрини за порцелан, маси, столове и шкафове почти без декоративни елементи. Правите ръбове, изящните дръжки на чекмеджетата, краката без орнаменти и правите гръбове на столовете следваха скандинавските принципи на дизайна и очароваха американците, нетърпеливи да погледнат към бъдещето.

Преоткриването на миналото

Наред с постмодерните датски трапезарни мебели, през 60-те години Bassett беше в достатъчно добро финансово положение, за да разшири дизайн портфолиото си – точно когато по-носталгичната част от обществото, която не симпатизираше на датския модернизъм, започна да иска по-стари стилове. За да се конкурира с другите производители, компанията представи френски провинциални и ранни американски серии, отговарящи на желанията на клиентите за резбови детайли, парапети, извити маси и столове с антични гръбове върху тапицирани седалки, облицовани с цветни и шахматни тъкани. Bassett нарече вдъхновените от миналото мебели колекция Americana Chimney Corners, дебютирала в началото на 60-те години. Дизайнът остана сред най-популярните и най-продаваните трапезарни стилове на компанията чак до 70-те.