Стари стилове столове с напречни летви

До 1600-те години в Европа единствено господарят и господарката на дома имах привилегията да седят на столове. Всички останали членове на семейството и гостите трябваше да се разполагат на табуретки или пейки. След като столете станали достъпни за всички слоеве на обществето, моделите с напречни летви се превърнали сред най-популярните. Това, което ги отличава от другите столове, е наличието на хоризонтални летви по облегалката и специфичната конструкция – всеки заден крак и опората на гърба се изработват от едно цяло парче дърво.

Най-известните класически стилове

Стил „Шейкър“

Още в ранните колониални времена квакерите и шейкърите изработвали такива столове, защото те били леки, но изключително издръжливи. Тези модели лесно се разпознават по пълната липса на орнаменти – без резбовани върхове, а летвите не са закръглени или профилирани. Летвите били наковани между задните опори или вграждани чрез класическите шипови съединения (mortise and tenon). Седалките обикновено били плетени от тръстика или кан, а дървото – боядисано.

Провинциален стил (Country)

Провинциалните столове с напречни летви се произвеждали в Британия в периода от 1700 до 1939 г. Те следвали същата основна схема, но с характерни регионални вариации във формата на стругованата дървесина и декоративните върхове. Моделите от началото на XX век станали значително по-изтънчени – използвани били различни видове твърда дървесина, а седалките все по-често се изработвали от същото дърво като самия стол, вместо от тръстика или кан.

Холандски стил

Произхождащ от Холандия през XVII век, този тип стол има от четири до седем хоризонтални летви, които обикновено са вълнообразни по форма и често извити, за да пасват по-добре на гърба на сядащия. Моделите се правели с или без стругована горна релса, като летвите били наковани върху вертикалните опори, а не монтирани между тях. Тези столове имат струговани предни крака и декоративна предна напречна връзка, докато страничните и задните връзки остават обикновени.

Столове „Фидълбек“

Широко разпространени в Англия в средата на XVIII век, тези столове се разпознават лесно по горната си летва – тя често е по-голяма от останалите и е пробита, за да се улесни повдигането и местенето на стола. С времето моделът се превърнал в истински декоративен предмет, тъй като горната летва започнала да се ажурира така, че да наподобява резонаторния отвор на цигулка – откъдето идва и името „фидълбек“ (fiddle = цигулка).