Стилове регулируеми облегалки: от класиката до модерните модели

Регулируемите облегалки (реклайнери) имат дълга и интересна история – първите модели датират още от 1780 година и са били създадени специално за четене, писане и учене. С течение на времето те се превръщат в по-големи и комфортни конструкции с множество допълнителни функции. Дивани и въртящи се столове са трансформирани в реклайнери, а някои от съвременните модели работят дори на електричество. Многогодишните експерименти и иновации ни водят до модерните облегалки, които познаваме днес.

Двойна диван-облегалка

На пръв поглед двойната диван-облегалка изглежда като стандартен диван, но при по-задълбочен оглед се открива, че и двата крайни сегмента на трисегментната конструкция се разтеглят – ръчно или електрически. Този тип мебел заема значително повече пространство от единична облегалка, но може да се окаже идеалният избор за голямо семейство или за често домакинства и приемане на гости.

Кожена въртяща се облегалка

Това е единичен стол, който се върти около основата си. Предлага се в различни размери и често включва редица допълнителни удобства. Сред възможните функции на кожената въртяща се облегалка са подгряване на седалката, електрическо регулиране на подпорката за крака и масаж. Столът се съчетава добре с останалата мебелировка в дневната стая или може да бъде част от обзавеждането на офис.

Електрическа облегалка

Електрическите реклайнери могат да бъдат закупени от всеки и за всеки. Обикновено това е статична единична облегалка, а някои модели предлагат допълнителни функции като масаж или подгряване. Те осигуряват опора при сядане и ставане – повдигат се достатъчно високо, така че човек да се озове прав без да се налага изобщо да напуска стола. Именно затова този тип облегалки се използват широко в медицински центрове и са изключително подходящи за хора с физически ограничения.

История на регулируемите облегалки

Първите реклайнери представлявали прости дървени конструкции с тънка мека обивка. Подпорката за крака често била постоянен елемент и не можела да се прибира. С годините конструкциите придобивали все повече омекотяване, добавяли се метални елементи, а някои модели се превръщали в истински многофункционални произведения на изкуството. Например инструментът „Корелистичен инструмент и люлеещ се стол“ на художника Фридрих Кислер (1890–1965) служил едновременно като облегалка, стол и маса, като притежавал общо 17 различни приложения.