Изисквания за бетонна рампа за хора с увреждания

Рампите са наклони, които осигуряват лесен достъп при промяна на нивото. Те се използват главно за достъп на хора с увреждания до сгради, но могат да обслужват и превозни средства или тежки товари.

В следващите раздели се обясняват основните термини, използвани в нормативните изисквания, включително тези от Закона за американците с увреждания (ADA).

Рампа

Всяка част от достъпен път с наклон по-голям от 1:20 се счита за рампа. Съотношението 1:20 означава, че за всеки 1 фут (около 30 см) височина, дължината на наклона трябва да бъде 20 фута (около 6 м).

Свободна ширина

„Свободна ширина“ е ширината на рампа, която остава напълно достъпна, без да бъде ограничена от перила или други препятствия. Минималната свободна ширина се определя според предназначението на рампата.

Площадка (Landing)

Площадката е равна зона в началото и в края на всяка рампа, където потребителят може да спре или да се отпочине, без да е на наклон. За площадките съществуват минимални изисквания за площ, зависещи от употребата.

Защита на краищата

Терминът „защита на краищата“ обхваща мерки, които предпазват потребителя от падане от рампата – стени, бордюри или перила.

Перила

Перилото е барикада, монтирана на достижима височина, която хората с увреждания или възрастните могат да хващат за подпомагане при изкачване или спускане.

Страничен наклон

„Страничен наклон“ се отнася до наклона по ширината на рампата. Той трябва да бъде много плитък – максимум 1:50, за да се гарантира безопасно движение.