Строителните норми за жилищни сгради се базират на Международния жилищен кодекс (IRC). Той предвижда изисквания за отводняване както на твърди, така и на меки повърхности. Веранди, като прилепени към къщата конструкции, влияят върху влажностния режим около фундамента, затова правилният наклон е от съществено значение за безопасност и отводняване.
Верандите са прикрепени към къщата и обикновено имат покрив. Влага е често срещан проблем, защото в конструкцията има множество места, където вода може да проникне и да не изпарява лесно. Това може да доведе до навлизане на вода в мазето. Външните бетонни части са порести и изискват лек наклон, за да се оттича водата.
Нормативите изискват земята около фундамента да се отдалечава с наклон за определено разстояние – обикновено 1,5–3 м (5–10 фута). За меки повърхности се препоръчва наклон от 5 % (6 инча падане на 10 фута). При твърди повърхности наклонът се намалява до 2 %, тъй като твърдите материали не задържат водата.
Надземните веранди също трябва да имат наклон, дори ако са покрити, за да отводняват водата от стените и фундамента. Препоръчва се същият наклон като за площадките и стъпалата – 2 %. Твърдите външни повърхности се накланят, за да се предотврати натрупване на лед и да се оттича дъжд. По-стръмният наклон е трудно за ходене и увеличава риска от подхлъзване.
Подземният слой под веранди на земно ниво трябва да бъде изграден от добре дрениращ материал и уплътнен според местните препоръки. Плочните конструкции, поставени близо до къщата, могат с времето да се накланят към сградата, но при правилна подготовка верантата помага за оттичащата вода от фундамента. За надземните веранди подготовката трябва да бъде извършена преди изграждането, тъй като достъпът след това е ограничен, ако се появят проблеми с влагата.
За точните изисквания се консултирайте с местните строителни органи.