Анкерните болтове са нещо много повече от съединители между стена и долнома перваза — те представляват основното средство, с което вашата конструкция се противопоставя на различни видове строителни натоварвания. Поради тази ключова си роля анкерните болтове за фундаменти подлежат на широк спектър от разпоредби и строителни норми. И докато местната строителна инспекция винаги има последната дума по конкретните изисквания, познаването на възможностите при монтажните материали и методи ще ви помогне да планирате успешно строителния проект, да прецените необходимите материали и уверено да обсъдите детайлите със строителния отдел, проектантите или изпълнителите.
Крайният отговор въпроса какви анкерни болтове са нужни за вашия фундамент дава местната строителна инспекция — именно тя решава дали да одобри или отхвърли плановете ви. Строителните отдели формулират изискванията си въз основа на дизайна на сградата и спецификата на района. Необичайните архитектурни решения може да наложат по-сериозни укрепления от стандартната дървена рамкова конструкция. Освен това районите с високи ветрови натоварвания или сеизмична активност често имат специални изисквания към анкерирането. Когато проучвате темата, имайте предвид, че местният строителен орган може да предостави категорични отговори, приложими точно за вашата ситуация. За професионална помощ се обърнете към строителен предприемач, архитект или инженер.
Вграждането в бетона (cast-in-place) и епоксидното закрепване са двата най-разпространени метода за свързване на анкерните болтове с фундамента. При първия метод болтовете се потапят в свежия хоросан или бетон, или бетонът се излива предварително фиксирани болтове, така че масата заздравява около тях. Епоксидното закрепване е метод за последващ (ретрофит) монтаж: след като зидарията или плочата са заздравели, се пробива отвор и болтът се залепва за фундамента с епоксидна смола. Много общини разрешават и двата метода, но някои райони приемат само един от тях. Строителните органи понякога допускат и механични анкери — например разширяеми анкери за зидария — при ремонти и последващи интервенции.
Най-често срещаната форма за вгражданите в бетона анкерни болтове е L-образна или J-образна, но определени проекти изискват S-образни или U-образни болтове. Тъй като огънатите болтове не могат да се поставят в прави отвори, при епоксидното закрепване обикновено се използват прави пръти, наподобяващи болт без глава. Диаметърът на анкерния болт варира от 3/8 инча (около 9,5 мм) до 1 инч (25 мм) и повече, а дължината — от приблизително 6 инча (15 см) до над 3 фута (90 см). Макар изискванията за размери да се различават според местните норми, диаметър от 1/2 инча (12 мм), вграден на дълбочина поне 7 инча (18 см), обикновено е минималното изискване. Ако разпоредбите предвиждат болтовете да са вградени поне 7 инча под горната повърхност на фундамента, ще ви трябва болт с дължина 8–12 инча (20–30 см), за да остане достатъчно издадена част над него.
Изискванията за разположение на болтовете варират от всеки 4 фута (около 120 см) до всеки 8 фута (около 240 см) в зависимост от дизайна и условията на проекта. В много случаи увеличаването на диаметъра на болта позволява увеличаване на минималното разстояние между тях. Например строителният кодекс може да изисква болтове с диаметър 1/2 инча на интервал от 4 фута, но едновременно да допуска болтове 5/8 инча, поставени на всеки 6 фута. Нормите обикновено определят и минималното разстояние между краищата на стената и най-външните болтове — то е поне 12 инча (около 30 см).
Проектиране на анкерни болтове: основни принципи и методи
Как да монтирате анкерни болтове за пиедестална мивка
Как да маркирате точно отворите за анкерните болтове върху подложната греда
Как да свържете болтовете на кухненския плот
Как да инсталирате болтове „Моли“ в гипсови стени: пълно ръководство стъпка по стъпка
Как да поставим дюбели в отворен тип
Как да пробиете счупен или заклинен болт – стъпка по стъпка