На първо поглед обшивката с летви и скелетната конструкция изглеждат доста сходни. И в двата случая се монтират равномерно разположени дървени елементи, към които строителят впоследствие закрепва други строителни материали. Всъщност обаче двата процеса са фундаментално различни: скелетната конструкция образува „скелета“ на цялата сграда, докато обшивката с летви не поема никаква тежест и изисква вече изградена повърхност, върху която да бъде монтирана.
Скелетното строителство е стандартният метод, по който се изграждат повечето къщи. То, наричано още класическо дървено скелетно строителство, представлява втория етап от строителния процес и следва непосредствено след изграждането на основите. Екипът за скелетна конструкция използва дървени профили със стандартни размери, за да изгради подовата гредоредна система, да издигне стените и да постави покривните крокви – точно в този ред. Скелетната конструкция включва изграждането както на носещи, така и на неносещи (преградни) стени.
Целта на обшивката с летви е да удебели или удължи даден елемент, например стена, да увеличи дълбочината на кроквите или подовите греди, да осигури подходяща повърхност за заковане на листови материали, шиндракс или фасадна облицовка, или да отговори на нормативните изисквания за топлоизолация. Летвите могат да бъдат тънки дървени летички или пълноразмерни дървени профили, като техният размер зависи от конкретната причина за удебеляване на стената или друг елемент от конструкцията. Обшивката винаги разчита на съществуваща конструкция за опора и може да бъде монтирана директно върху зидана повърхност или върху готова дървена скелетна конструкция.
Местните строителни инспекции регулират скелетното строителство, за да гарантират безопасни жилища и сгради, които издържат на атмосферните условия и на тежестта на конструкцията над тях. Съществуват различни техники – например стените да се сглобяват в хоризонтално положение и след това да се издигат, или алтернативно да се строят направо на място, – но всяка скелетна конструкция трябва да съответства на действащите строителни норми. Почти цялото съвременно скелетно строителство следва утвърдени практики, които включват равномерно разстояние между гредите, вертикалните стойки и кроквите. Това улеснява монтажа на листови материали със стандартни размери, като гипсокартон, подови настилки и покривни панели.
Въпреки че няма специални конструктивни изисквания за монтажа на обшивката, летвите обикновено се закрепват на същото разстояние като елементите на скелетната конструкция – това значително улеснява последващото закрепване на листовите материали. Например, ако собственикът иска да изолира къща от бетонни блокове, той може да монтира летви по вътрешната страна на стените на разстояние 40 или 60 см една от друга, така че стандартните гипсокартонени плочи с размери приблизително 120×240 см да паснат точно. За целта може да използва стенни греди тип 5×10 см, положени хоризонтално, което осигурява около 3,5–4 см дълбочина между летвите – достатъчно за изолация от пенополистиренови плоскости.
Обшивката може да се монтира перпендикулярно на конструкцията – например хоризонтални летви върху покривната палуба преди полагането на кедрови шиндракси. Възможен е и обратният вариант: летвите да следват посоката на съществуващите конструктивни елементи, например добавянето на профили тип 5×10 см отдолу на покровните крокви, за да се създаде по-дълбоко пространство между тях за полагане на топлоизолация.