История на изолацията на кухи стени: от античността до днес

През по-голямата част от своята дълга история терминът „кухата стена“ се е отнасял изключително за зидария и не е включвал друга изолация, освен масата на стенния материал и самото въздушно пространство. Според Съвета по зидария (Masonry Advisory Council) основната цел на кухината при тази конструкция е била да предотврати проникването на влага. Изолацията, която забавя топлинния поток, е сравнително съвременно нововъведение.

Кухи стени в Древна Гърция и Рим

Още преди стотици години древните гърци и римляне издигали зидани стени от няколко вертикални слоя, наречени „уайти“ (wythes). При част от тях между вътрешния и външния слой е оставяно вертикално пространство – кухина – с редовно разположени напречни камъни, които свързват слоевете помежду им. Дъждът, задвижван от вятъра, който прониквал във фугите на външния слой, стекал надолу по въздушното пространство и излизал през дренажни отвори в долната част на стената, вместо да достига до интериора на сградата.

Съвременните изчисления определят R-стойност от едва 0,44 на инч за въздушната междина в кухите стени. Сухото помещение вероятно е усещало по-топло от влажното, но самата въздушна кухина е допринасяла твърде малко за спиране на загубите на топлина през камъка.

Великобритания

В началото на XIX век строителите във Великобритания започнали да прилагат куха конструкция за външните стени на тухлени сгради, като използвали напречни тухли през кухина с широчина до 6 инча (около 15 см). Към средата на века вече били въведени метални връзки между слоевете, но всякаква топлинна изолация се поставяла върху вътрешните стени, а не между тях.

Съединените щати

В САЩ строителите започнали да използват подобна кухостенна конструкция през 30-те години на XX век. Тъй като енергията за отопление и охлаждане била евтина, контролът на влагата продължавал да бъде основната причина за изграждането на кухини във външните стени. Типичната куха зидана стена се състояла от два или три слоя тухли или от един външен тухлен слой, свързан с носеща стена от бетонни блокове с дебелина 8 инча.

Скокът в цените на енергията

Петролната криза от 70-те години на миналия век довела до рязко увеличение на разходите за енергия и създала силен стимул за проектирането на по-ефективни топлинни бариери във външните стени. Твърди пенови изолационни панели, монтирани по вътрешната страна на кухината, могат да издържат на контакт с влага и значително повишават ефективната R-стойност на цялата зидана конструкция.

Кухини в рамкови стени

Съвременното рамково строителство създава друг вид куха стена – този път вътре във влагозащитната обвивка на сградата. Това го прави подходящо за изолационни материали, които трябва да останат сухи, за да функционират ефективно. Влакнести материали като стъкловлакно, минерална вата и целулоза са относително евтино решение за подобряване както на топло-, така и на звукоизолацията на стените. Пяната за външно приложение може да се използва и в кухините на рамковите стени, но изисква покритие от гипсокартон или мазилка като противопожарна бариера.

Съвременни методи

Днешното строителство комбинира вътрешна и външна изолация на кухините, дори когато фасадата не е от тухли или камък. Ефективната изолация на кухините помага за намаляване на енергията, необходима за отопление и охлаждане на сградите. Организации като изследователския център на Националната асоциация на строителите на жилища (NAHB Research Center) работят активно за внедряване на рециклирани материали и за разработване на изолационни продукти, чийто производство изисква по-малко енергия.