Готически покривни стилове: архитектура и конструкции от късното средновековие

Готическата архитектура обхваща сградите, изградени през късното средновековие (приблизително между 1200 и 1500 г.). Готическите покриви се издигаха значително по-високо от тези на сградите от предходния епоха – романския период. Изобретяването и разпространението на арбутанта (летящата подпора) позволи на майсторите строители да въздигат по-високи и по-тънки стени и да вграждат в тях много повече прозорци. Развити бяха и други нововъведения, продиктувани както от съображения за безопасност, така и от естетически цели – като използването на камък и шисти за защита от пожари и изграждането на изключително стръмни покриви.

Стръмни каменни покриви

Повечето готически покриви, особено тези на църквите, завършват във висока точка и имат рязко наклонени страни. Острите сводове и ребристите арки давали възможност на сградите да поемат значително по-голямо тегло, а строителите се възползваха от това, за да издигат величествени кули и шпилове, устремени към небесата.

Плоски каменни покриви

Големите плоски покриви от камък, каквито се срещат върху кулите, също бяха подпържани от ребристи арки. Църквите прилагаха този дизайн при върховете на камбанариите, а фортификационните съоръжения го използваха за наблюдателни кули и платформи, откъдето стрелците можеха да отбраняват сградата.

Дървени покриви

При сградите, изградени от дърво, най-разпространеният стил през този период беше покривът тип „хамер-бийм“ (с конзолни греди). Тези покриви се поддържат чрез система от подпори, извити арки и разпънки. Жилищните сгради често разчитаха на други методи за опора и конструктивни решения. Сред тях бяха:

Покрив със затягаща греда

Конструкцията се състоеше само от две дълги наклонени греди и напречна затягаща греда, която ги свързваше в основата.

Покрив с фермени крокви

Тук кроквите бяха комбинирани с напречни връзки и разпънки, които задържаха цялата покривна конструкция стабилно.

Покрив на страничния кораб

Този тип използваше единствена централна греда, разположена между две носещи арки, с множество перпендикулярни подпори, водещи от центъра към стените.

Всички тези стилове създаваха наклонени покриви с различна степен на стръмност, съобразена с предназначението и размера на сградата.