Оцветяване на подови настилки от жълта бреза

Жълтата бреза е един от по-предизвикателните видове дървесина за оцветяване. Ако я използвате за подова настилка, вероятно ще се наложи да комбинирате няколко техники за боядисване, вместо да разчитате само на една. Ако просто нанесете боя с кърпа, както бихте направили при под от дъб, крайният резултат може да бъде неприемливо петнист. Техниките, които дават добри резултати при брезата, включват пръскане на багрила, нанасяне на тониращи слоеве и глазиране чрез добавяне на пигмент към прозрачен финиш.

Характеристики на жълтата бреза

Жълтата бреза расте в североизточните части на Съединените щати и в канадските приморски провинции, както и в Квебек, Онтарио и Манитоба. Дървесината има твърдост 1260 по скалата на Янка – малко по-ниска от тази на червения дъб. Тя има предимно еднообразна текстура, като беловината варира от бледобяла до кремавожълта, а сърцевината е червеникавокафява. Освен че е издръжлива, жълтата бреза се обработва лесно и затова често се използва за изработка на мебели и вътрешни дървени елементи, както и за подови настилки. Проблемът е, че текстурата ѝ е порьозна на места и поглъща боите неравномерно.

Подготовка за оцветяване

Както всяка твърда дървесина, брезата трябва да бъде внимателно шлифована, преди да поеме боята равномерно. При подови настилки това означава отваряне на порите със шкурка 50 или по-груба, след което повърхността се доизпипва с последователни преминавания със шкурка 80 и после 100. За да използвате конвенционална проникваща маслена боя и да избегнете петната, препоръчително е първо да кондиционирате дървото. Търговските продукти за кондициониране обикновено съдържат малко количество финиширащ материал, например шеллак, разтворен в рядък разтворител. Този слой запечатва дървото, така че боята да не прониква твърде дълбоко. Кондиционерът обикновено се нанася с четка или кърпа, а боята се нанася след неговото изсъхване.

Оцветяване с багрило

Освен кондиционирането, друга стратегия за постигане на равномерен цвят при брезата е използването на багрилно оцветител. Багрилото се разтваря в носещия разтворител, вместо да остава като суспензия, какъвто е пигментът в повечето дървесни бои. То прониква дълбоко и равномерно, когато се напръска с професионално пръскащо оборудване или дори с градински пулверизатор, и след това се оставя да изсъхне без избърсване. За да задълбочите и уеднаквите тона, след тази обработка можете да нанесете боя на пигментна основа – да я разнесете с четка или кърпа и да избършете излишъка с чист парцал.

Тониране и глазиране

Тонирането или глазирането представлява процес на добавяне на пигмент към финиширащия материал. Когато се нанесе върху багрило или боя, този оцветен финиш допълнително коригира цвета, но той често се получава доста тъмен. Алтернативен подход е пигментираният финиш да се нанесе като глазура директно върху първия слой уплътнител за шлайфане. Понеже стои върху повърхността, той осигурява равномерен цветен тон, който можете да потъмните при желание чрез допълнителни слоеве. Винаги покривайте глазурата с поне два защитни прозрачни слоя, за да предотвратите напукване. Когато глазурата се отлющи, отдолу се разкрива гола, неоцветена дървесина, което значително влошава външния вид на настилката.