Типичният дизайн на камина включва задна стена, наклонена навън, която насочва дима напред, където той се смесва с разредяващия въздух, постъпващ в горивното пространство. Целта е да се усили тягата, така че димът да излиза през комина, а не да се натрупва в помещението. Камините тип Ръмфорд (Rumford) имат отвесна задна стена, която свежда турбулентността до минимум и позволява повече дим да изгаря в огнището. Резултатът е повече излъчвана топлина към стаята и значително по-малки загуби на топлина през комина.
Височината и ширината на задната част на огнището трябва да са равни на неговата дълбочина. Площта на отвора на камината не бива да надвишава 10 пъти размера на отвора на комина. Височината на отвора не трябва да е по-голяма от ширината му, а централната ос на комина трябва да съвпада със средата на огнищната плоча.
Намерете или изградете основа, достатъчно здрава, за да понесе тежестта на огнището, бетонно-блоковата конструкция и каменната облицовка. В много домове, построени без камини, фундаментът вече е предвиден. Ако липсва подходяща основа, излейте плоча с обикновен хоросан тип „М“, предлаган готов в строителните хипермаркети. Използвайте една и съща смес за целия проект. Съчетан с основата на огнището, фундаментът трябва да издигне горивната зона на безопасна височина над пода – обикновено 10–15 см са напълно достатъчни.
Вътрешните размери на корпуса трябва да побират огнището, а външните – да оставят място за облицовката. Необходимото свободно пространство зависи от дебелината на избраната облицовка: при вертикално полагане на камъните обикновено е достатъчно около 5 см, а при хоризонтално – значително повече. Следвайте указанията към огнището, за да постигнете добро и плътно прилягане и прецизно позициониране на носещата греда над отвора. Нарежете блоковете кръстосано за здравина и поставяйте метални стенни анкери (т.нар. „пеперуди“) на всеки ред, за да закрепите облицовката към корпуса.
Някои огнища се монтират най-добре, когато корпусът достигне височина, приблизително равна на тяхната външна височина, докато други могат просто да се плъзнат в отвора след завършването на корпуса. Проверете инструкциите на производителя. Коминната вложка се поставя съгласно указанията и на нейния производител, и на производителя на огнището.
Оставете хоросана на корпуса да изсъхне напълно, след което пристъпете към каменната облицовка. Пуснете отвеси във всички ъгли на конструкцията, отдалечени от ъглите на корпуса с дебелината на облицовката – например при облицовка от 17 см отвесите се спускат на 17 см навън от ъглите. Държите се възможно най-точно към линиите, макар че естественият камък допуска известна толерантност. Зижете само по няколко реда наведнъж – прекалено високата мокра зидария започва да се деформира – и изчакайте хоросана да схване, преди да продължите нагоре. Минимизирайте рязането и оформянето на камъните, като използвате мокра резачка, диск за бетон на ъглошлифовалка или чук и длето.
Ако желаете, монтирайте декоративна рафта над отвора на камината, за да завършите външния вид на цялата конструкция и да придадете завършен, елегантен облик на помещението.
Как да инсталирате газова камина с директен комин в стената
Как да премахнете дървената облицовка на камината и да я замените с каменна
Как да замените горивната камера в камина
Как да построим колона от каменен фурнир
Как да отоплявате ефективно стая с високи сводести тавани
Как да обновим камината с имитация камък
Как да покриете камина от тухли с каменен фурнир