Здравни рискове от надувни изолационни материали в къщи

Някои изолационни материали се прилагат чрез надуване в кухи пространства на къщата. Тези материали осигуряват добра топлинна защита, но някои от тях могат да представляват сериозен риск за здравето. По-долу са описани най-често използваните надувни изолации и препоръките за безопасно боравене с тях.

Азбест

Азбестът беше широко използван за изолация до средата на 70‑те години на миналия век. Той се състои от тънки, дълги и изключително здрави влакна, но при вдишване те могат да раздразнят белите дробове. При работа с азбест е задължително да се носят защитни ръкавици, респиратор и очила, за да се предотврати вдишване и контакт с очите.

Вермикулит

Вермикулитът е естествен минерал, използван в изолацията и строителството. Някои находища, особено в САЩ, са били замърсени с азбестови частици, което го прави също опасен за дихателните пътища и очите. При манипулиране на вермикулит се препоръчват същите предпазни мерки като при азбест – респиратор, ръкавици и защитни очила.

Стъклени влакна (фибростъкло)

Фибростъклото е остро и съставено от микроскопични частици, които могат да надраскат и разрежат тъканите на белите дробове и очите. Освен това, при продължително излагане се счита за канцерогенен. За работа с този материал се изискват респиратор, ръкавици и очила, за да се сведат до минимум рисковете.

Целулоза

Целулозната изолация се прави от растителни влакна и се счита за най-екологичната и предпочитана опция. Тъй като се състои от множество различни компоненти, е трудно да се определи точният набор от здравни ефекти. За сигурност се препоръчва същото ниво на защита – респиратор, ръкавици и очила – както при по-рисковите материали.