Тухлите имат естествени изолационни свойства, но ефективността им се увеличава при добавяне на изолационни материали, което намалява разходите за енергия. Благодарение на термалната маса и способността си да абсорбират влага, тухлите задържат топлината през нощта и я освобождават бавно през деня, осигурявайки по‑стабилна вътрешна температура.
В съвременното строителство тухлените къщи обикновено имат един слой тухлен фасад, поставен върху дървена рамка. Между дървените стени се поставя стандартна изолация, както при други типове сгради. За масивните зидове се използват изолационни плоскости от пяна, които отделят външната и вътрешната част на зидовете.
Старите къщи, построени в епоха с ниски енергийни разходи, не са проектирани за изолация. Често външните стени са с дебелина 10 см, а вътрешните – от бетонна тухла или блок, също с 10 см. Тънките дървени подпори, които държат вътрешните стени, оставят почти никакво пространство за изолационен материал. Често се използва спрей пяна, която се впръсква през дупки в стените, след което се запълва и боядисва.
Поради ограниченото пространство в старите конструкции, количеството изолационен материал често е недостатъчно, за да се постигне значителна икономия на енергия. Инвестицията в изолация може да не се изплати в разумен срок. В такива случаи е по‑ефективно да се подобри енергийната ефективност на други части – да се заменят прозорци и врати, да се уплътнят течове, да се изолират таваните и мазетата.