Коя е правилната изолация за таван: с облицовка или без нея

Таванът е най-важното място за изолация в къщата, тъй като топлия въздух се издига нагоре. Добрата изолация на тавана задържа топлината през зимата и спомага за охлаждането през лятото, като същевременно позволява изход на горещ въздух, когато е необходимо. С правилна комбинация от облицирана (с пароизолационна лента) и необлицирана изолация може да се постигне оптимален резултат, ако се спазват няколко прости правила.

Loose Fill (разхлабена изолация)

• Това е най‑често срещаният тип изолация за тавани. Тя се състои от гранули или перли от целулоза, стъклена вата, вълна или минерални материали и се вдува под налягане. Не притежава облицовка, затова се нарича „разхлабена“. Материалът се разпределя между гредите на покрива и в кухищата по краищата на тавана, осигурявайки равномерно запълване.

Роли и плочи (батове)

• Друг вариант са ролите или плочите, обикновено от стъклена вата, но могат да бъдат и от каменна вълна или естествени влакна. Те се нарязват на листове, които се поставят между гредите. Често се полагат като допълнителен слой върху вече вдута разхлабена изолация, за да се увеличи термичната защита.

Облицирана изолация

• Облицираните роли или батове имат пароизолационна лента (облицовка), която спира навлизането на влага в таванското пространство. При монтаж облицовката се поставя надолу, а влакната – нагоре. Този тип изолация е подходящ за първия слой, поставен директно между гредите.

Необлицирана изолация

• Когато добавяте втори слой в съществуващ таван, винаги използвайте необлицирани роли или батове. Две пароизолационни бариери едновременно могат да задържат влага и да намалят ефективността на изолацията. Ако имате облицирани роли, просто отстранете хартията. Не поставяйте ролите директно върху разхлабената изолация – това може да я компресира и да намали топлоизолационните й свойства.