Таванското помещение и покривът са най-важните части от къщата, които се нуждаят от изолация. Тъй като топлината винаги се издига нагоре, именно там се губи най-много топъл въздух през отоплителния сезон. През лятото, при работа на климатиците, неизолираният покрив обратно пропуска топлина навътре в жилището. Качествената покривна изолация блокира този пренос на топлина – тя не само прави дома значително по-комфортен, но и намалява разходите за енергия и води до сериозни икономии.
Изолационните материали се класифицират според тяхното термично съпротивление, известно като R-стойност – колкото по-висока е тя, толкова по-ефективна е изолацията. Повечето съвременни къщи разполагат с двоен слой изолация: плочи от твърда пяна, поставени върху покривната обшивка, както и допълнителен изолационен материал между гредите на таванския етаж. За външна покривна изолация се използват различни видове твърди пеноплочи, като всички те обикновено са с дебелина между 2,5 и 5 см (1–2 инча) и се монтират със страната с паро- и влагозащита, обърната към покривната конструкция.
Изискванията за покривна изолация варират в зависимост от климатичната зона. В САЩ, например, територията е разделена на шест зони. Зона 1 обхваща най-южната част на Флорида. По-голямата част от страната попада в зоните 2 до 5 – от атлантическото крайбрежие, покрай брега на Мексиканския залив, до западното крайбрежие от Калифорния до Вашингтон. Зона 6 включва северните и скалистопланинските райони. Малки участъци от Скалистите планини в Колорадо и Уайоминг, най-северните области от Северна Дакота до Горно Мичиган и северният връх на Мейн принадлежат към Зона 7, която обхваща повечето територии на Канада и Аляска.
За зоните 2 до 5 препоръчителната минимална стойност на изолацията е R-25, като повечето къщи са изолирани между R-25 и R-30. Такава стойност трудно може да бъде постигната само чрез външна изолация на покривната обшивка, затова общият показател обикновено се изчислява като комбинация от твърда пенопластова изолация отвън и вътрешна таванска изолация. Твърдата пяна осигурява R-стойност от 4 до 8 на инч (2,54 см), а насипните материали – около 3 на инч. Например комбинация от пяна с R-4 и 18 см (7 инча) насипна изолация напълно удовлетворява минималното изискване R-25.
Най-разпространеният материал за вътрешна изолация на таванските помещения е целулозата, произведена от рециклирани стари вестници, които се нарязват на фибри и се третират със забавящ горенето химичен агент. Целулозната изолация има R-стойност от 3,2 до 3,8 на инч и обикновено се полага на дебелина 25–30 см (10–12 инча), което осигурява R-25 до R-30. Тази стойност се коригира, когато е монтирана и допълнителна пенопластова изолация. Вторият най-често използван материал за тавани е каменната вата – минерални влакна, обработени с химични вещества и пресовани в гранули, с R-стойност от 3,0 до 3,3.
Ефекти от светлоотразителна изолация в мазето
Какво представляват отражателите в сводест покрив
Как да изградите ефективна покривна и таванска изолация
Ледени сталактити по покрива – знак за лоша изолация
Топъл покрив срещу вентилиран покрив: какъв избор да направите?
Изисквания за боядисване на гумен покрив: пълно ръководство
Как да подобрим изолацията на покрива