Вдуваната изолация обикновено се монтира още по време на строежа на дома, но може да бъде добавена и впоследствие. Най-често тя се използва в тавански помещения, тъй като останалите видове изолация се поставят по-лесно в стените. При добавяне към вече построена къща е необходимо да се пробие отвор във всяка кухина между гредите на конструкцията. Основните видове вдувана изолация са целулоза, каменна вълна и фибростъклени гранули.
Качеството на изолацията се оценява по единен стандарт, наречен R-стойност, който измерва способността на даден материал да се противопоставя на преноса на топлина. Материалите, изпитани в лабораторни условия, получават определена R-стойност. Показателите варират според вида на изолацията – колкото по-висока е R-стойността, толкова по-добра е топлоизолацията на материала. Освен това стойностите зависят и от климатичните зони: например домовете в Минесота се нуждаят от значително по-високи R-стойности от тези в Тексас.
Най-разпространеният материал за вдуване е целулозата, произвеждана основно от рециклирани стари вестници. Тя притежава най-високите R-стойности – между 3,2 и 3,8 на инч (2,54 см), като типичната стойност е 3,7.
Каменната вълна осигурява R-стойности между 3,0 и 3,3 на инч – само малко по-ниски от тези на целулозата.
Гранулите от фибростъкло имат най-ниските показатели – R-стойност между 2,2 и 2,7 на инч.
За вдуване се използват също рециклиран памук, вермикулит и перлит. Памукът прилича по свойствата си на каменната вълна, но има по-ниска R-стойност и е чувствителен към влага. Вермикулитът и перлитът предлагат R-стойности между 2 и 3 на инч. Те са естествено огнеустойчиви, но се използват сравнително рядко – предимно при стени от бетонни блокове, както и около камини и комини.
Полиуретановата пяна се използва предимно за изолация на стени в по-стари къщи, построени без никаква топлоизолация. Тя има впечатляващи R-стойности между 6,5 и 7 и задължително се нанася от професионалисти. Монтьорът пробива отвор в горната част на всяка кухина между гредите и впръсква течната пяна вътре. Тя се разширява, запълва цялото пространство и се втвърдява. В тавански помещения този метод се прилага рядко.
Таванските помещения обикновено се нуждаят от около два пъти повече изолация от стените. Северноамериканската асоциация на производителите на изолационни материали препоръчва R-стойности между 30 и 60 за тавани и между 13 и 21 за стени. Минималните изисквания са малко по-високи за района на Средния запад, отколкото за Дълбокия юг и Западното крайбрежие на САЩ.
Типична скелетна стена с греди 5×10 см (2×4 инча), запълнена с целулоза, достига R-стойност около 13. Същата стена с каменна вълна има R-стойност приблизително 12, а с фибростъклени гранули – между 8,5 и 9.
Таван с целева R-стойност 30 изисква следните дебелини:
• целулоза – 20–23 см (8–9 инча);
• каменна вълна – 23–25 см (9–10 инча);
• фибростъклени гранули – около 30 см (12 инча).
Повечето тавани се изграждат с R-стойност 38. За тази цел обикновено се полагат 25–30 см (10–12 инча) целулоза, около 38 см (15 инча) каменна вълна или малко повече фибростъклени гранули.
Колко целулозна изолация е необходима за стена
Колко се оседнява балонната изолация?
Каква дебелина трябва да има вдуваната изолация?
Как да изолирате кедров покрив: пълно ръководство стъпка по стъпка
Колко пространство е необходимо за душ Walk‑In
Колко мулч е необходим за парцела? Как точно да го изчислите
Как да изчислим нуждата от мулч