Насипна изолация за стари къщи: ползи, особености и монтаж

Студените температури през зимата или задушните горещи помещения през лятото са знак, че една стара къща може да се нуждае от обновяване на изолацията. Изолацията действа, като задържа топлината близо до източника ѝ. Така се намалява натоварването върху системата за отопление, вентилация и климатизация, а домът поддържа по-комфортна температура през цялата година. Ефективността на всеки изолационен продукт се измерва чрез неговата R-стойност – колкото по-висока е тя, толкова по-силна е изолацията. При насипната изолация R-стойността се контролира от инсталатора.

Ползите от насипната изолация

За разлика от фибростъклените ролки или панели, насипната изолация запълва и малките кухини, до които не можете да достигнете с ръце. По-пълното покритие означава по-комфортен дом – нещо особено важно в старите къщи, известни с теченията си. Правилно инсталиран, пухкавият материал запълва всички празни пространства, през които иначе топлината би се губела. Тъй като материалът е насипен, не е необходимо рязане или нагаждане по размер. Фабрично добавените забавители на горенето и средства против насекоми намаляват риска от пожар и от заселване на вредители в дървената конструкция на къщата. Освен това насипната изолация често се произвежда от рециклирани материали – стари вестници и дори дънкови панталони. Това ѝ придава допълнителна екологичност в допълнение към спестяването на енергия.

Насипната изолация не е идеална за всяка стена

Стените имат множество кухини и в стара къща много от тях остават със слаба или никаква изолация. Усеща се течение из стаите, но насипната изолация не винаги е решението – понякога може да създаде и по-големи проблеми. Гипсовите стени без вътрешна изолация обикновено нямат и пароизолация, която да попречи на влагата да се просмуква навътре. А гипсокартонът не гарантира наличието на такава бариера. Влажната насипна изолация създава среда за развитие на мухъл, привлича насекоми и натежава – провисва се към дъното на стените вместо да запълва кухините. За да се монтира пароизолация, е необходимо демонтиране на мазилка или гипсокартон, за да бъдат достъпни носачите. Разумен компромис за стените е уплътняването на прозорците и запълването на всички процепи около прозорци, врати и зад первазите с експандираща пяна, която спира теченията.

Таванът: най-подходящото място за насипна изолация

От всички пространства в една стара къща таванът носи най-голямата полза от насипната изолация – и под формата на комфорт, и като намалени сметки за енергия. Насипната изолация тук е идеална, защото старата изолация може да остане на мястото си, а новият насипен материал просто се добавя отгоре. Когато старата изолация е замърсена или уплътнена и затова е загубила ефективността си, тя се отстранява, откривайки гредите, които после се запълват с нов материал. Както при стените, пароизолацията се поставя най-близо до жилищното пространство, за да не позволи домашната влага да се просмукне в изолацията. При запълване на празни кухини в таванския под първо се полага бариерният слой, а изолацията се изсипва върху него. Ако старата изолация остава на място, не е необходима допълнителна бариера.

Как се инсталира насипната изолация

В повечето случаи насипната изолация изисква професионален монтаж – независимо дали става дума за стени или за тавански подове. С помощта на дълго маркуче в пространството се издухват туфи влакна, а инсталаторът насочва маркуча, за да ги разпредели равномерно. Машината разпушава изолацията и я оставя да се утаи свободно в кухините, което осигурява най-високата степен на защита от топлопренос. Материалите могат да се боравят безопасно и от собствениците, но разпръскването им на ръка е най-неефективният метод и не позволява на изолацията да покаже пълния си потенциал. Когато монтажът в стените е възможен, инсталаторът пробива отвори в обшивката близо до горната част на стената и издухва изолацията надолу в кухините. Това изисква по един отвор за всяка кухина между вертикалните носачи, като отворите се заровят впоследствие.