SPI стандарти за полиране на матрици: 12-те класа обработка и тяхното приложение

Какво представляват SPI стандартите?

Обществото на пластмасовата индустрия (Society of the Plastics Industry – SPI) разработва стандартите за пластмасовата индустрия в Съединените щати. Сред тях е и стандартът, който определя степента на полиране на вътрешните повърхности на матриците (формите), използвани за производство на пластмасови изделия.

SPI стандартът предвижда 12 класа обработка на матричните повърхности – от огледално съвършена до напълно матова. За улеснение на производителите и клиентите различни компании предлагат демонстрационни комплектове със стоманени дискове или ленти, полирани съобразно всеки един от класовете.

Лъскави повърхности: класове A-1, A-2 и A-3

Най-високата категория на SPI описва високогланцови повърхности върху закалени инструментални стоманени матрици, полирано до огледален блясък с фина диамантена паста, суспендирана в масло. Пластмасовите детайли, произведени с такива матрици, нямат следи от линията на разделяне на формата, нито следи от инструмент или механична обработка.

• Клас A-1 – отклонение от съвършенството не повече от 1 милионна част от инча;
• Клас A-2 – допустимо отклонение до 2 милионни от инча;
• Клас A-3 – допустимо отклонение до 3 милионни от инча.

Тези изключително гладки и лъскави повърхности са скъпи и отнемат значително време за изпълнение. Те се предвиждат основно за производството на пластмасови огледала, предпазни визьори и други оптични пластмасови изделия.

Полулъскави повърхности: класове B-1, B-2 и B-3

Класовете B-1, B-2 и B-3 описват полугланцови повърхности с умерен блясък, постигнати чрез полиране на закалената инструментална стомана със шкурка със свръхфино зърно или корундов плат. Както при клас А, и тук детайлите не бива да показват следи от формата, инструмента или обработката.

• Клас B-1 – отклонение до 3 милионни от инча;
• Клас B-2 – отклонение до 5 милионни от инча;
• Клас B-3 – отклонение до 10 милионни от инча.

От матово до безблясъчно: класове C и D

Матови повърхности (C-1, C-2, C-3)

Класовете C-1, C-2 и C-3 предвиждат матови повърхности, получени чрез полиране на стоманената форма с фин каменен прах. И тук не се допускат видими следи от формата, инструмента или механичната обработка.

• Клас C-1 – отклонение до 12 милионни от инча;
• Клас C-2 – отклонение до 28 милионни от инча;
• Клас C-3 – отклонение до 42 милионни от инча.

Безблясъчни повърхности (D-1, D-2, D-3)

Класовете D-1, D-2 и D-3 описват напълно матови, неотразяващи светлина повърхности, постигнати чрез пясъкоструйна обработка на стоманената форма със стъклени микросфери или прах от железен оксид. Такива повърхности обикновено се използват за промишлени пластмасови детайли, получени чрез лене под налягане, или от реактопласти (термореактивни пластмаси).

• Клас D-1 – отклонение до 12 милионни от инча;
• Клас D-2 – отклонение до 32 милионни от инча;
• Клас D-3 – отклонение до 230 милионни от инча.

Заменени стандарти

Стандартите на SPI за обработка на матрични повърхности постепенно изместват останалите системи за класификация, но клиентите все още понякога посочват старите класове при съставянето на спецификации за матрици. Например Обществото на инженерите по пластмаси (Society of Plastics Engineers – SPE) използва през периода от 60-те до 80-те години на XX век скала от 1 до 6, обхващаща обработките от високоблясъчно диамантено полиране до груба струйна обработка.

SPI включва класификацията на SPE в новия си стандарт. Съответствията между двете системи са следните:

• SPE №1 съответства на SPI клас A-1;
• SPE №2 – на SPI клас A-2;
• SPE №3 – на SPI клас B-3;
• SPE №4 – на SPI клас C-3;
• SPE №5 – на SPI клас D-2;
• SPE №6 – на SPI клас D-3.