Какво представлява EPDM: определение, история и основни свойства

EPDM е съкращение от „етилен пропилен диенов мономер“ (ethylene propylene diene monomer). Това е синтетичен каучуков продукт, поради което често се нарича и „EPDM каучук“. Материалът се отличава с висока якост, гъвкавост и устойчивост на разрушаване, което го прави подходящ за широк спектър от материали и приложения в строителството и промишлеността.

История

EPDM е разработен в края на 50-те и началото на 60-те години на XX век. Създателите му са учени, търсещи покривен материал, който да издържа на големи температурни колебания – по-специално тези, характерни за пустинния климат на Близкия изток.

Приложения

Към 2010 г. EPDM вече е най-широко използваният материал за покриви на търговски сгради в САЩ, според данни на EPDM Roofing Association. За жилищни покриви обаче той не се използва. Освен в покривните системи, EPDM се среща и в продукти като автомобилни гуми, уплътнения, маркучи за радиатори, паропроводни маркучи и уплътнения в авиационната техника.

Характеристики

EPDM запазва своята цялост при температури до около 121°C (250°F) и до минус 40 градуса. В зависимост от конкретното приложение материалът може да понася и още по-екстремни условия. Той се противопоставя успешно на удари, атмосферни влияния, абразивно износване и ултравиолетово лъчение, което го прави изключително дълготраен.

Видове

За покривни приложения – най-разпространената употреба на EPDM – материалът се предлага в две форми: като листове (рулони) и като течност, която втвърдява след добавянето на катализатор. Течната версия позволява практически всяка повърхност да бъде покрита с EPDM, осигурявайки безпроблемна и херметична защита.