Викториански покривни материали: традиция и разнообразие в строителството

Построени основно между 1860 и 1900 година, викторианските сгради обединяват богатo разнообразие от жилищни и търговски архитектурни стилове. Покривите им отразяват това многообразие — от мансардни конструкции (равни отгоре, със стръмни страни) при домовете в италиански стил до остри, стръмни скатове при къщите в неоготически стил. Именно това разнообразие от покривни форми, съчетано с напредъка в строителните техники, накара викторианските майстори да използват широка палитра от материали при изграждането на покривите.

Ферми, греди и кобилици

Викторианските строители изграждали скелета на покрива предимно от дърво — най-често орегонски бор, бяла смърчова дървесина, хемлок и английски дъб. Към края на викторианската епоха започнали да използват и конструкционна стомана и ковано желязо, което позволявало по-смели архитектурни решения.

Подложка и изолация

Върху кобилиците и под самата покривна настилка майсторите поставяли покривен филц — направен от косми, смесени с асфалт — или специална обшивочна хартия. Възлите в дървените греди също покривали с поцинковано желязо или калай, за да осигурят напълно гладка основа под металните покривни системи.

Плоски покриви

При плоските покриви строителите полагали пет отделни слоя покривен филц върху гредите, след което нанасяли пласт цимент, а отгоре — слой чакъл, известен още като шлака. Освен тази класическа система, плоските покриви се покривали и с различни видове метал — калай, цинк, олово, мед и вълниста ламарина.

Наклонени покриви

За наклонените покриви викторианските майстори най-често избирали дърво — фин кипарис, секвойя или кедър, а при по-скромни бюджети — бор или смърч. Друг популярен вариант били шистовите плочки, обичайно в синьо, червено, зелено, черно, сиво или лилаво. Използвали се също калай, мед, цинк и валцовани оловни листове — особено за веранди и навеси — както и печени глинени плочки, които често имали характерен червеникавокафяв оттенък.

Хидроизолация на стави и ъгли

За да предотвратяват протички, строителите облицоввали внимателно всички фуги, ъгли и изпъкнали елементи — комини, стени и покривни светлини — с така наречения флашинг: метални профили от калай, цинк, мед или олово.

Декоративни елементи по билото

Не на последно място, викторианските покриви били украсявани с чисто декоративни чугунени елементи по билото — шипове, вретеновидни орнаменти и други фигури. Те не носели конструктивна функция, а подчертавали височината на сградата и придавали на покрива елегантен, завършен вид.