Много фактори допринасят за успеха на едно театрално представление: актьорите, осветлението, реквизитът и самата сцена. Без подходящия фон дадена идея или послание може да остане неразбрано от публиката. Изграждането на сцена или декор изисква познаване на редица специализирани елементи, а хора извън театралния свят често се объркват от професионалната терминология.
Акустичните отражателни панели са известни още като „облаци“. Обикновено те се декорират в съответствие с останалия декор и се окачват над публиката. Функцията им е да насочват звука от сцената към конкретни зони в залата, като подобряват акустиката за зрителите.
Батени се наричат стоманените тръби, монтирани над сцената. От тях обикновено се закачат осветителни тела, декори и завеси, което ги прави един от най-важните технически елементи в театъра.
Завесата-фон е задна завеса, която е боядисана или конструирана по такъв начин, че да се превръща в част от декора. Вписва се в темата и обстановката на конкретното представление и създава усещане за дълбочина на сцената.
Зелената стая е помещението, в което техниците и изпълнителите се отделят и почиват между актовете и по време на смяната на декора.
Светлините тип „оби“ са малки, компактни осветители, позиционирани така, че в очите на актьора да се появява характерен „блясък“. Освен това те визуално заглаждат несъвършенствата по лицето, като например бръчки.
Оверхед микрофоните са прецизно разположени микрофони – или над ударната установка, за да улавят звука на чинелите, или над самата сцена, за да записват звукът и музиката от представлението.
Паркана е цилиндричен метален корпус, използван за създаване на ярък, силно насочен лъч светлина. Ефектът се използва предимно за специални ефекти или за да „пробие“ през по-наситените цветове на сцената.
Над предната част на сцената се окачва парче стъкло, благодарение на което човек, стоящ в оркестровата яма, изглежда сякаш левитира върху сцената. Тази призрачна илюзия, използвана още от XIX век, е известна като „Духът на Пепър“.
„Периакти“ е гръцки термин, описващ плоска, тристранна, въртяща се конструкция, която позволява бърза смяна на фоновете по време на представлението. Използван още в древногръцкия театър, този механизъм остава ценен инструмент за бързи трансформации на сцената.