Стандарти на ASME за въртящия момент при затягане

Въртящият момент е силата, която се прилага за затягане на крепежни елементи, или количеството ротационна сила, което даден крепежен елемент трябва да издържи, преди да настъпи разрушаване. Американското дружество на инженерите-механици (ASME) разработва стандарти, които определят какъв въртящ момент трябва да понасят крепежните елементи и как правилно да се извършва затягането по време на монтажа.

Стандарт ASME B1.1

Според „Companion Guide to the ASME Boiler & Pressure Vessel Code“ на K. R. Rao, стандартът ASME B1.1, известен като стандарт за унифицирани дюймови резби (Unified Inch Screw Threads), определя якостта на фланцовите съединения и граничните стойности на въртящия момент в зависимост от натоварването им.

Стандарт ASME B18.16

Според „ASME Engineer's Data Book“ на Клифърд Матюс, гайките с контрол на въртящия момент са обхванати от стандарта ASME B18.16.1. Същият стандарт е приет и като ANSI стандарт B18.16.1.

Стандарт ASME PCC-1

Стандартът ASME PCC-1 носи заглавието „Насоки за монтаж на болтови съединения на границите под налягане“ (Guidelines for Pressure Boundary Bolted Joint Assembly). Според „Piping and Pipeline Calculations Manual“ на Филип Еленбергер, ASME разработва този стандарт, за да опише правилния начин за монтаж на тръбни фланци. Стандартът указва необходимия въртящ момент в зависимост от размера на болта.

ASME стандарти за изпитване на инструменти за затягане

Според „Total Quality Management“ на Джек Пекар, динамометричните ключове се изпитват за усукваща якост съгласно стандарт ASME B18.6.4, докато якостта на шестограмните вложки се проверява по стандарта ASTM F912. За изпитване на самите затягащи устройства не съществува отделен стандарт на ASME.