Кедрови шиндели за фасада: идеи, техники и дизайнерски решения

Облицовката с кедрови шиндели може да служи като отличителен белег на определени исторически архитектурни стилове, което я превръща в прекрасна отправна точка за ново строителство или реновация. Кедровите шиндели придават селски, рустикален характер на дома, напомнят за крайбрежни вили или внасят причудливост в архитектурните елементи, какъвто е случаят със сградите в стил „кралица Ана“. Текстурата и визуалната привлекателност на дървото се допълват от отличните му технически качества – изключителна дълготрайност и естествена устойчивост на насекоми и гниене. Най-разпространеният вариант е класическото подреждане на квадратни шиндели в прави хоризонтални редове, но съществуват и други техники и форми, които правят една къща истинска забележителност.

Разлика между шиндел (shake) и шингла (shingle)

Шиндели и шингли често се възприемат като едно и също, но между тях има важна структурна разлика. Исторически погледнато, шинделите са били изработвани ръчно от блок масивно дърво – с помощта на чук и специално L-образно острие, наречено „фро“, дървото се цепело на отделни парчета. Този метод даваше груба, плътна и неравна повърхност. Шинглите от друга страна са били нарязани в дъскорезница, което им придава тънък, гладък и равномерен вид. Въпреки тези различия, днес термините често се използват взаимозаменяемо. Освен това в наши дни твърде малко фасадни шиндели се произвеждат по традиционния начин с „фро“, а готовите продукти се продават удобно опаковани в снопчета.

Архитектурната традиция на кедровата облицовка

Използването на кедрови шиндели като фасадна облицовка в Америка се появява около 1880 година, предимно върху къщи в стиловете „кралица Ана“ и „шингъл“. И двата стила са били изключително популярни през този период до началото на XX век и и двата разчитат на шиндели за постигане на визуален интерес и контраст. Домовете в стил „кралица Ана“ са богато декорирани, с асиметрични фасади и множество различни архитектурни детайли. Облицовката със шиндели при тях може да се открие по декоративните ленти между етажите, по фронтоните и кулите, а понякога дори по целия корпус на сградата. При стила „шингъл“ къщите са били покрити изцяло с дървени шиндели – както покривът, така и стените, – или основната част на фасадата е облицована с непрекъснати редове без ъглови профили. По-късно шиндели се срещат и по домовете в стил „крафтсман“, строени между 1905 и 1930 година.

Начини на полагане на шиндели

Правите редове са най-често срещаният дизайн, но съществуват и много други варианти.

Шиндлите могат да се монтират по два различни метода. При едноредовата облицовка работата започва от долната част на стената нагоре, като всяка следваща редица застъпва предходната приблизительно наполовина от ширината ѝ. Двуредовата облицовка включва скрит подложен слой от шиндели, върху който видимите шиндели се закрепват около 2,5 см (1 инч) под долния ръб на подложката. Така се образува характерна „сенчеста линия“, която придава дълбочина и обем на фасадата.

Креативни дизайни с кедрови шиндели

Шиндлите могат да се подреждат творчески както само по фронтоните, така и върху целия дом, в контрастиращи помежду си стилове. Сред най-популярните форми са ромбовидната, оформлението „рибена люспа“ с реснести долни ръбове и шестоъгълният вариант. По-рядко срещаните стилове включват полуобков с обърнати ресни, шахматно подреждане с неравномерни долни ръбове, формата „стрела“ със заострени долни части и така нареченият дизайн „панделка“ – при него квадратни шиндели се нареждат на пластове, всеки от които е разположен около 1,3 см (1/2 инч) по-ниско от реда над него, създавайки двойна сенчеста линия. Комбинирането на различни форми, например ромбове, съчетани с квадратни шиндели, може да има впечатляващ визуален ефект. Също толкова ефектно решение е разделянето на отделни зони от къщата чрез различни конфигурации на шиндлите, което подчертава архитектурните акценти и придава индивидуалност на целия дом.