ASTM стандарти за радиационна топлина и влага в промишлени среди

Изкуствено създадените източници на радиационна топлина безопасно имитират горещите точки, които огънят образува при пожар. Чрез тях могат да се изпитват горимостта на различни материали и скоростта, с която пламъкът се разпространява при конкретни условия на околната среда. Най-големият естествен източник на радиационна топлина – Слънцето – се неутрализира с помощта на специални отражателни бариери. Американското дружество за изпитвания и материали (ASTM International) е разработило международни стандарти за измерване на радиационната топлина.

Ефективност на радиационните бариери

Енергията, която бариерата поглъща под формата на топлина, се нарича топлинен прираст. Това явление намалява количеството енергия, необходимо за охлаждане на сградата. Радиационните бариери могат да отразяват вътрешно генерираната топлина обратно към помещението, а енергията, необходима за отопление на сградата въпреки наличието на бариера, се нарича топлинна загуба.

Стандартът ASTM C1313 определя спецификациите за листови радиационни бариери, използвани в строителството. Той не регламентира конкретните материали, от които се изготвят бариерите, но изисква те да бъдат изпитани за следните показатели:

• Способност за отразяване на топлина;
• Пропускливост на водна пара;
• Горимост;
• Корозивност;
• Устойчивост на скъсване;
• Адхезия към повърхности.

Монтаж на радиационни бариери

ASTM C1744 описва правилните практики за монтаж на радиационни бариери в търговски и индустриални сгради. Коректният монтаж изисква достатъчен топлопренос около осветителните тела, за да се предотврати задържането на влага, което може да доведе до пожар в близост до електрическите инсталации. Освен това трябва да се осигури пренос на влага, така че водата да може да излиза през бариерата навън.

Съгласно ASTM C1744 външната повърхност на системата от радиационни бариери трябва да има емисивност от 0,1 вата на квадратен метър или по-ниска. Стандартът ASTM C1158 дефинира практиките и приложенията на такива системи в жилищни сгради, а ASTM C1340 описва метода за изчисляване на топлинния прираст или загуба през радиационни бариери с помощта на специализиран софтуер – както в жилищни, така и в промишлени приложения.

Пожарна безопасност

ASTM E162 изпитва горимостта на материалите при излагане на изкуствен източник на радиационна топлина, който реалистично симулира поведението на материала при истински пожар. ASTM C1485 е стандартният метод за изпитване на термичните свойства на покривната изолация в тавански помещения: източник на топлина се поставя близо до откритата изолация, а температурата постепенно се повишава, докато тя се запали. Така се определя точната температура, при която изолацията би се възпламенила при топлината от сграден пожар.

ASTM E970, от своя страна, подлага подовата изолация на тавана на действие на радиационна топлина, за да установи критичната температура, при която пламъкът се разпространява най-бързо. Получените данни служат за прогнозиране на развитието на тавански пожари при определени температурни условия.

Термично представяне

Термичното представяне измерва способността на материала да провежда топлина. Стандартът ASTM C1363 изпитва термичните характеристики на строителни материали с помощта на уред, известен като „гореща кутия“. Апаратът облъчва пробата с радиационна топлина, като повишението на температурата вътре се наблюдава и записва в реално време.

През 2001 г. ASTM C1363 замени по-стария стандарт ASTM C236, който регламентираше изпитването на строителни конструкции в устоял топлинен режим. Остарялата процедура се извършваше с така наречената защитена гореща кутия (guarded hot box).