Какво представлява белият облицовъчен камък на Великата пирамида?

Какво представлява белият облицовъчен камък?

Великата пирамида в Гиза, издигната преди почти 5 000 години, е единственото оцеляло чудо от първоначалните Седем чудеса на света. Освен че е най-голямата и най-древната от всички пирамиди в света, тя е прочута и с начина, по който е построена, и с материалите, използвани при нейното изграждане – сред които централно място заема белият облицовъчен камък.

Материалът

Белият облицовъчен камък носи това име, защото обгръща и защитава вътрешните камъни на конструкцията. Технически погледнато, той е твърд и изключително траен бял варовик, добиван в непосредствена близост до Великата пирамида. След полиране той наподобява бял мрамор, но всъщност е по-твърд от него и се противопоставя значително по-успешно на природните стихии. За изграждането на ядрото на пирамидата вместо него е използван по-нисш сорт мек варовик.

Брой и разположение

Първоначално пирамидата е била покрита със 144 000 бели облицовъчни камъка, всеки с дебелина 100 инча (около 254 см) и тегло от 20 тона. Камъните са изсечени с поразителна прецизност – отклонението им от идеално правата линия е едва в рамките на 1/100 от инча, а поставени са на всичките четири страни на пирамидата под почти съвършени прави ъгли.

Между масивните камъни са оставени процепи с ширина едва 2/100 от инча, запълнени с бял цимент, който предпазва конструкцията от вода и влага. Този уплътнител се оказва толкова здрав, че по-голямата му част остава непокътната и без пукнатини и до днес – доказателство, че той е бил дори по-твърд от самите облицовъчни камъни. Според свидетелства блясъкът на каменната обвивка, покрила 5¼ акра от повърхността на пирамидата, е бил толкова ослепителен, че според легендата би могъл да се забележи дори от Луната.

Вътрешна конструкция

Вътрешността на Великата пирамида е изградена от блокове мек варовик с тегло между приблизително 1 800 и 18 000 кг (4 000 – 40 000 паунда), като точният им брой е невъзможно да бъде установен, без да се нанесат разрушения върху паметника. Особено интересно е, че ъгловите камъни на пирамидата са оборудвани със сферични шарнирни съединения, благодарение на които цялата конструкция може да се люлее плавно по време на земетресения, утаяване на почвата, както и при свиването и разширението, причинени от температурните промени.

Съдбата на облицовъчните камъни

Белите облицовъчни камъни остават на мястото си чак до XIII век, когато мощно земетресение разтърсва района на Великата пирамида и част от тях се откъсват. Местните жители бързо прибират разхлабените, перфектно изрязани и полирани камъни и ги използват за строежа на джамии и дворци. Някои от тях послужват за възстановяването на град Ел Кахера (днешния Кайро) и за изграждането на джамията на султан Хасан. От XIII век насам от Великата пирамида не е отстранен нито един бял облицовъчен камък.