Какво е колониален покрив: стилове, история и еволюция на класическата американска архитектура

Колониалните покриви са толкова разнообразни, колкото и 13-те първоначални американски колонии, породили колониалната архитектура. Тъй като колониите и околните територии са основани от хора с най-различни културни корени, стиловете на колониалната архитектура – включително покривите – са многообразни, взаимно се застъпват и постоянно се развиват.

Еволюция на колониалния покрив

Най-ранните заселници в Америка строят къщи, наподобяващи тези в родните им земи. Често обаче домът е издиган от различни материали, защото районите, в които се установявали имигрантите, били неразвити и с ограничени ресурси. С преминаването през сменящите се сезони на новите си местожителства заселниците адаптират сградите си така, че да устоят на атмосферните явления и други природни въздействия. Въпреки това мнозина от пионерите се стремят да запазят в проектите характерни архитектурни елементи от страните, от които идват.

Регионални колониални покриви

Гарисънските колониални домове в ранна Америка са построени по образец на средновековните английски къщи. Техните покриви обикновено са със стръмни двускатни фронтони, като вторият етаж се извива навън над предната част на сградата. След тях се появяват двуетажните колониални домове в стил Нова Англия – с високи двускатни покриви от двете страни и масивни комини в центъра, които отопляват цялата конструкция. Южните колониални домове следват същия базов архитектурен стил, но при тях два комина се издигат от покрива на противоположните краища на къщата.

Когато заселниците започват да добавят пристройки към задните части на домовете си, се оформя колониалният стил „салтбокс“ (saltbox) – с асиметричен, наклонен на едно ниво покрив, който служи като естествена бариера срещу силните и студени ветрове в Нова Англия. Покривите в стил Кейп Код са стръмни и семпли, с фронтони в краищата – дизайн, който предотвратява натрупването на сняг по покривите през суровите зими.

Покриви под европейско влияние

С пристигането на имигранти от все повече страни в Америка архитектурата започва да отразява стиловете на техните родини. Холандските колониални покриви се отличават с по-меки линии – широко разперени стрехи и леко заоблени върхове. Френската колониална архитектура залага на чистите и прости очертания на покривите, които се простират над двуетажни веранди, подпрени на тесни колони. Испанските колониални покриви добиват популярността си по време на експанзията на запад и обикновено са плоски или с минимален наклон, покрити с теракотени керемиди. Ерата на крал Джордж в Англия ражда симетричните джорджиански колониални домове – изградени от тухла и увенчани с ниски, стръмно наклонени покриви.

Преходни и съвременни покриви

Точно преди края на 19 век архитектурата преживява периода на Колониалното възраждане (Colonial Revival) – смесица от викториански и различни по-ранни колониални стилове, която често обединява няколко вида двускатни и мансардни покриви върху една симетрично проектирана къща. Това възраждане продължава чак до 50-те години на XX век, когато все повече предпочитание получават по-модерните типове жилища като къщите тип „ранчо“ и „сплит левъл“. Днес неоколониалната архитектура съчетава множество покривни и строителни решения, вдъхновени от класическите колониални проекти, и често ги обогатява със съвременни влияния и стилови акценти.